Пътуваща хоротека на гости в гр. Луковит

От Регионален център ЛОВЕЧ | 25.02.2025 | Новини
Дни преди празника на самодееца и любителското художествено творчество нашата „Пътуваща хоротека“ гостува в гр. Луковит.
Нашите ресурсни учители и хореографи Ирина Анатолиева и Юлиян Йорданов посетиха ДГ „Звънче“. На импровизираната танцова забава заедно с ресурсния учител Мариела Миланова и Ралица Михайлова – психолог в присъствието на директора и учителката на IV група, запознаха децата с обичая Сирни Заговезни – за традициите на един от най-значимите празници в българския народен календар. Той бележи последния ден преди началото на Великденските пости, които продължават седем седмици и завършват с Великден. Този празник е свързан с дълбоки традиции, обичаи и символика, като основен акцент е актът на прошка и духовно пречистване.
Децата от тази група танцуват и в детската градина и за това с лекота и финес изпълняваха представените от нашите хореографи елементи и танци.
Плануваното танцувално пътешествие продължи и в ДГ „Червената шапчица“. Там отново нашите учители представиха обичая Сирни Заговезни, запознаха всички деца от градината с традициите на българите в този ден.
Прошка и помирение:
– На този ден е прието по-младите да посещават по-възрастните – родители, кумове и роднини, за да поискат прошка. Обредът включва целуване на ръка и изричане на думите: „Прости ми!“, на което се отговаря с „Простено да ти е! Господ да прощава!“. Този ритуал символизира помирението и духовното пречистване преди началото на постите.
Обредна трапеза и „хамкане“:
– Традиционната трапеза на Сирни Заговезни включва млечни продукти, яйца, баница със сирене и халва с ядки. След вечерята се изпълнява обичаят „хамкане“ – на червен конец се завързва парче халва или варено яйце, което се спуска от тавана и се завърта. Участниците, особено децата, се опитват да захапят лакомството без помощта на ръце, което предизвиква много смях и веселие.
Палене и прескачане на огньове:
– Вечерта на празника се палят големи огньове, наричани „сирници“ или „оратници“. Младежите събират клони и шума, които запалват на високи места около селото. След като огньовете прегорят, те се прескачат за здраве и предпазване от злини. Смята се, че светлината от пламъците прогонва злите сили и носи плодородие.
Хвърляне на запалени стрели:
– Момците изработват дървени стрели, които запалват от огньовете и изстрелват към дворовете на избраните моми. Този обичай символизира любовно обяснение и е своеобразен начин за изразяване на чувства. След Сирни Заговезни сватбите и любовните обяснения се прекратяват до Великден.
Кукерски игри:
– В някои региони на България, особено в Тракия, седмицата след Сирни Заговезни е време за кукерски игри. Мъже обличат страшни маски и костюми, обикалят селото, изпълняват обредни танци и ритуали за прогонване на злите сили и осигуряване на плодородие през годината.
Сирни Заговезни е празник, който съчетава в себе си християнски и езически елементи, насочени към пречистване, обновление и подготовка за предстоящите пости. Традициите и обичаите, свързани с този ден, продължават да се спазват в много български семейства, предавайки духа на прошката и единството между поколенията.