Поставянето на граници: Защо и как?

Това беше темата на втория ни тренинг за родители, който се проведе на 17 януари.

Нашите психолози Ралица Маринова и Ралица Михайлова бяха подготвили шест дейности, в които активно се включиха родителите.

1. Игра – Доколко сте в състояние да следвате указания

2. Регулация и саморегулация

3. Забранявам, позволявам, очаквам

4. Родителската обратна информация към поведението на детето

5. АЗ-послание

6. Превръщане на забраните в позволени неща и очаквания

Докато детето е малко, родителите казват, показват и изискват от него определено поведение (родител = външен “регулатор” на поведението). Със съзряването си, детето постепенно развива способност да разбира външните изисквания за определено поведение, придобива знания как да изпълни тези изисквания и да упражнява най-приемливото поведение. Поведението, базирано върху тези знания и умения, наричаме саморегулирано поведение, чиято най-важна характеристика е развитието на самоконтрол (управление на собственото поведение).

За изграждането на самоконтрол важен принос има развитието на вътрешния диалог. Вербалните напътствия на възрастния много помагат на детето за постигане на самоконтрол; то най-напред подражава на външния контрол на родителя и го следва, говорейки на глас, след това тихо говори на себе си, дока-то накрая – във финалната фаза от изграждането на самоконтрол – говоренето напълно изчезва, т.е. не е нужно повече детето да повтаря гласно думите на родителя (напътствия или забрани) – те са станали негови собствени мисли.

АЗ-посланието е нашият личен коментар на нечие поведение и един от начините да изразим очакване относно желаното поведение, както и потвърждение какво и защо е желателно и съответно нежелателно. АЗ-посланието е форма за даване на обратна връзка и спада към така наречения личен изказ.

– АЗ-посланието ясно изразява как ви въздейства определено поведение

на детето – то не обвинява, а дава възможност на детето да поеме

отговорност за своята постъпка и да промени поведението си така, че

да не ви „пречи”, а също и да намери вариант, някакво друго поведение, с

което пък да удовлетвори своята потребност.

Този последен елемент, апелът за промяна на поведението, е важен за малкото дете, защото ясно му дава да разбере, че очакваме от него да се държи по друг начин. Предлагаме му вариант да приспособи поведението си така, че да удовлетвори своята потребност (от игра например), без при това да пречи на другите. Даваме му алтернатива, например: Играй си на килима. На по-голямото дете предоставяме възможност само да намери и да избере приемливо решение (подкрепа на самостоятелността).

По време на тренинга нашите специалисти Мая Кандева, Таня Иванова и Станимир Петковски проведоха „интерактивно“ занимание с децата, които бяха по време на тренинга в Регионалния център. За тях бяха подготвени различни активности, но най-интересен беше разбира се интерактивния под.