В един свят, в който приказките имат силата да учат по-нежно от всяка дума и да докосват по-дълбоко от всяко правило, малките деца и ученици от 1 клас на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, с. Бежаново, ДГ „Зора“, гр. Ловеч, ЦСОП „Васил Левски“, гр. Ловеч и СУ „Тодор Кирков“, гр. Ловеч и през месец април се потопиха в магията на детската книга „Приказки за различността“ на Христина Чопарова.

Това не беше просто отново среща с книгата. Това беше пътуване в един свят, в който различните герои учат децата да разбират себе си и другите. Малките читатели се запознаха с вълнуващата история на оглушалия Вълчан, незрящия Къртичко и тежко чуващия кон Вихър – герои, които не просто разказват приказка, а носят послания за приемане, емпатия и вътрешна сила.

Особено силно впечатление остави разказа на къртичето, което не се страхува от тъмното, защото живее в пълна тъмнина. Чрез неговата история и чрез специално подготвени сензорни игри децата имаха възможност да „усетят“ света по различен начин. Да разберат, че когато природата ни „отнеме“ едно сетиво, тя често ни дарява с по-изострени други. И че възприятието не е ограничение, а различен път към богатството на света.

Тези преживявания предизвикваха тишина, в която се раждаше осъзнаването – че всеки човек възприема света по свой уникален начин и това е огромна ценност, не липса.

Историята на вълка, който губи слуха си от гърмежи на ловци, оживя чрез игри, в които децата изразяваха емоции и различни чувства – страх, радост, тъга, изненада, смелост. С всяко движение и всяка реакция те се учеха да разпознават и назовават онова, което често остава неизказано, за да дадат форма на вътрешните си чувства.

Конят Вихър ползва фунийки за чуване от цвете грамофонче, аналог на слуховите апарати, с които си служат хората със затруднена чуваемост. Интересната лексика на книгата позволи на децата да разберат повече за тези технически устройства, които привличат понякога неуместно детско любопитство на публични места.

В класната стая се случваше нещо повече от учене. Случваше се разбиране. Случваше се свързване. И може би най-красивото в този ден беше, че децата не просто слушаха приказки – те ги преживяваха. А тъкмо чрез преживяването започва истинското учене за човечност, съпричастност и за това колко е важно да приемаме различията не като преграда, а като богатство.

Понякога една приказка е достатъчна, за да отвори сърце, което тепърва ще учи света.

Настоящата публикация е създадена по проект „Приказки с ръце и сърце – за да чуем различните“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Български дарителски форум.

Отговорността за съдържанието е на Сдружение „Мисия. Иновации. Гражданство – МИГ“, и по никакъв начин не отразява официалните позиции на финансиращите организации.