Последният месец на учебната година интересът към приказките от книгата на Христина Чопарова „Приказки за различността“ растеше, разгръщаше се и намираше нови пътеки към детските сърца. Поредното вълнуващо пътешествие в света на приказките и приключенията на малкото къртиче оживя в ДГ„Славейче“ (изнесена група в с. Бежаново) и в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Бежаново. Там приказките не просто се четат – те се превръщат в преживяване, в дъх, в спомен, който остава.

Забавно е да вървиш по стъпките на Къртичко, да откриваш неговите незрящи чудеса и да се смееш заедно с приятели, докато светът постепенно се разгръща през други сетива – по-тих, по-дълбок, но и безкрайно по-богат.

В този свят, в който приказките учат по-нежно от всяка дума и докосват по-дълбоко от всяко правило, малките ученици от първи клас на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, децата от ДГ „Зора“, ЦСОП „Васил Левски“ и СУ „Тодор Кирков“ се потопиха в магията на книгата на Христина Чопарова.

И се случи нещо истинско.

Не просто четене, а пътуване – към себе си и към другия. Среща с герои, които не прикриват различията си, а ги превръщат в сила: оглушалият Вълчан, незрящото къртиче и конят Вихър с по-тих слух, но с по-силно сърце.

Особено дълбоко децата усетиха света на Къртичко – тъмният, тих, но изпълнен с посоки свят. Те не просто слушаха – те можеха да пипнат тишината, „виждаха“ с ръцете си и откриха, че когато едно сетиво затихне, другите започват да „говорят“ по-силно. И че различието не е липса, а друг начин да бъдеш цял.

Историята за Вълчан с изгубения слух оживя в игри на чувства – страх и смелост, радост и тъга, изненада и надежда. А конят Вихър и неговите „грамофонни цветя“ превърнаха знанието за слуховите апарати в нещо човешко, близко и разбираемо – без страх, без срам, с приемане.

В класните стаи и заниманията се случваше не просто учене. Случваше се свързване. Понякога с поглед. Понякога с усмивка. Понякога с тишина, която казва повече от думи.

Децата от ДГ „Зора“ преминаха през „тунелите“ на Къртичко – докосваха, миришеха, слушаха, усещаха. И откриха света не такъв, какъвто е описан, а такъв, какъвто може да бъде преживян. А накрая оставиха след себе си цветни картички – малки парчета радост. Денят на приказките, толерантността и приключението в Регионалния център се превърна в истински празник на въображението. Учениците от ЦСОП „Васил Левски“ и Благоцвета от ПГИТУ се впуснаха в ново пътешествие, където всяка стъпка беше изпитание, а всяка усмивка – победа.

След срещата с историята за Меца със специалната количка за придвижване от приказката, учениците се превърнаха в малки герои – преминаваха препятствия, балансираха, търсеха път през лабиринти и се подкрепяха един друг без думи, но с пълно доверие. А накрая настъпи най-тихият и най-истински момент – творчеството. Всяко дете оцвети своята глинена лапа на мечка – не просто сувенир, а спомен, докосване до преживяното, белег от едно общо сърцебиене.