Джани Родари – подаряващият надежди

От Регионален център ЛОВЕЧ | 23.10.2020 | Новини

Един от най-любимите детски писатели е роден на днешния ден преди 100 години

Продавачът на надежди е негов герой – щедър, усмихнат и любим. А писателят Джани Родари даряваше надежди. На всички. И на децата, и на възрастните. В неговото измислено „магазинче с две полички” се раждаха най-прекрасните детски книги – „Приключенията на Лукчо”, „Джелсомино в страната на лъжците”, „Приказки по телефона”, „Граматика на фантазията”, „Разни приказки за игра”, „Пътешествието на синята стрела”, „Невидимият Тонино”, „Теменужка на Северния полюс”…

Детски ли? Както всички добри книги за деца, написаните от Джани Родари са… за цял живот. Четеш или ти ги четат като дете, после ги препрочиташ сам и още повече се влюбваш в тях, за да ги четеш след години на своите деца и внуци.„Сълзата на капризното дете тежи по-малко от вятър. Сълзата на гладното дете е по-тежка от цялата Земя”, казваше приживе италианският сладкодумец. Джани Родари обикаляше света (беше и в България) и навсякъде бе прегръщан от своите читатели. Защото самият той ги обичаше и прегръщаше. И бе посветил сърцето, душата и ума си на тях. Обичаше да се шегува: „Да спиш – това е само губи време: защото когато аз спя, не мога да съм там!”

Родари беше повече от писател. Беше философ, психолог, мъдрец. Казваше: „Наистина ли има такава необходимост от огледала? За да узнаем, дали сме красиви и симпатични, достатъчно е да затворим очи и да питаме своето сърце и ум.” И издигаше човешкия ум на пиедестал. Защото „умът не знае граници”.

Само блестащият чист ум може да подреди думичките така, както ги подреждаше Джани Родари:

„Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал… познайте какво?

— Надежда. Надежда за всички.

„Купете! С отстъпка за вас!

Всеки трябва надежда да има!“

И на всеки бих давал аз,

колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари

и само отвънка поглежда,

бих му дал, без да плаща дори,

всичката своя надежда.”

Джани Родари е роден на 23 октомври 1920 година в малък град в Италия, който се нарича Оменя. Родителите му са от провинция Ломбардия. Баща му е хлебар по професия, но умира много рано, когато Джани е едва десет годишен. Той има още двама братя – Марио и Чезаре. Джани от малък много обича музиката и взима уроци по цигулка. Но най-много обича да чете книги. Обучава се в семинарията, където получава своята нагласа да стане учител. Да, той става учител седемнадесет годишен и започва да преподава в селските училища.
През 1939 година посещава лекции във Филологическия факултет в Милано. Но избухва втората световна война и той прекъсва следването си. Заради влошено здраве не може да стане войник.
След края на войната Джани Родари започва работа като журналист, но и започва да пише книги и стихосбирки за деца. Първата му стихосбирка е „ Приключенията на Чиполино”.
Джани е женен за Мария Ферети и имат една дъщеря Паола. Когато той е в командировка, за да я утеши, той всяка вечер и разказва по една измислена история по телефона. Това я развеселява и утешава. Впоследствие тези разкази се превръщат в книгата „Приказки по телефона”.
Джани Родари е удостоен с най- престижното отличие за детска литература „АНДЕРСЕН” през 1970 година, с която спечелва и световна слава.
След тежко заболяване умира на 14 април 1980 г. в Рим.